|
|
Forberedelse
- Læs Jan Sonnergaards novelle »Mit ærlige væsen«
· download
som pdf fra DSB’s hjemmeside
- Oversættelse (afleveres senest
søndag 06.01.08):
- – Похапнете
си! – подканил ги човекът, седнал и той до огнището и хванал
с две ръце главата си.
- Гостите се нахранили и попитали добрия
домакин защо е кахърен.
- – Защото ми се свършиха годините и трябва
вече да умра – отвърнал стопанинът, – нали за всички са отредени
еднакъв брой години – колкото на мравката, толкова на камилата,
толкова и на човека.
- Конят, волът и кучето се спогледали и почнали
нещо да си шепнат.
- – Чувай – обърнал се след малко конят, – ако
си съгласен, да ти дадем от нашите години. Ние ще си запазим
само по десетина. Повече не ни трябват.
- – Как да не съм съгласен!
– зарадвал се човекът. – Дайте тука да подпишем договор.
- Подписали договор. И получил човекът остатъка от годините на
коня, на вола и на кучето. Годините на коня той присъединил към
своите младини, затуй младите хора са буйни, необуздани и пъргави
като коне. Годините на вола човекът прибавил към зрялата си възраст,
затуй зрелите хора работят като волове, а годините, взети от
кучето, оставил за старостта си. Затуй старците са малко избухливи
и раздразнителни, но са домошари като кучето.
I timen
- Gennemgang af oversættelserne
- Juliana holder oplæg om dagens novelle
|